time(less)


Докато още мислех как да започна темата за жените и природата, си спомних, че не е нужно да измислям всичко сама. Нещо, което в работата си прилагам често (teamwork is dreamwork), но в личния живот значително по-рядко.


Затова реших да направя нещо, което правя в работните си проекти.

В работата си често казвам на клиентите си, че не може един бизнес да не познава хората, за които работи. Да общува с тях, да познава желанията и болките им... И че само тогава може да предложи смислено и полезно решение. Та ето ме и мен, докато се чудя какво точно им харесва на жените в природата, какво им липсва, реших просто да ги попитам. :-)


Може би има сред вас от милите момичета, които отговориха на спонтанното ми story в инстаграм. Ще се радвам, ако е така (дайте знак, черпя смокини). Един от въпросите, които зададох тогава, беше какво ви липсва, когато сте в природата. И изненадващо или не, най-честият отговор беше


ВРЕМЕ.



Тук някои сигурно реагират с „Ъъ, hello?! Duuuh.” Но за мен беше някак странно.


Аз все си мислех, че докато си в природата, времето спира.


Че никой не мисли за време, че такова нещо там няма.


Сякаш всичко познато е изчезнало и си на тотално различно място, което е лишено от концепцията за време. Засмукала те е я магията на гората, я необятността на морето и просто си там.

Без дата, без час. Просто си.


И за мен това безвремие е много време. Най-ценното време.


Именно в природата имам най-много време, точно защото не мисля за времето.


Хм... А може би точно защото е така, ни се иска да останем по-дълго в това състояние. (Duh отново?) Тогава защо отделяме толкова малко време на това си желание, на чувствата, които събужда в нас природата?


Изглежда, че дори в природата, отново бързаме. Да видим най-много, да минем най-дълго разстояние... да го свършим това и да се върнем. Сякаш времето в природата е просто част от графика, а не безвремието, за което си мислех аз и за което всички жадуваме. Да излезем някъде навън, да покажем, че сме били в природата и да се върнем. И като се върнем, всички искаме още време обратно в природата.


Защо тогава не си даваме това допълнително време, вместо да продължаваме да го търсим всеки следващ път? Сигурно някой от по-бизнес ориентираните би казал „въпрос на приоритети“. И тогава въпросът ми би бил – от какво бихте се лишили, за да си дадете повече време навън?


Какво ненужно нещо ще си спестите днес, за да спечелите няколко мига в природата?


Онези няколко мига на безвремие.




Recent Posts

See All