Флорина: За умората. И природата лечител


Флорина Иванова, както някои от вас може би я познават, е истинска стихия. Освен една от най-добрите ми приятелки, за мен тя е и нестихващо вдъхновение. Като извор, който никога не пресъхва. И то не от онези спокойни извори, чиито води се прокрадват едва-едва между скалите, а от онези бурните, които извират със сила, завличат със себе си други малки притоци и се превръщат в големи устремени реки.


Не знам как го прави. Винаги съм се чудела.


Направихме си специална среща, за да си говорим за ролята на природата в живота ни. Говорихме си за разходките в планината, за свободата на сноуборда и за това как в природата много по-лесно можеш да оправиш отношенията си с някого. Но за последното ще ви разкажа отделно. Днес ще ви разкажа за умората.


Срещата ни с Флори беше преди повече от шест месеца, но стигам до този разказ чак днес именно заради умората. Мисля си, че нещата, които си говорихме тогава ще са още по-ценни днес – година след обявяването на извънредното положение в България, когато за пореден път посрещаме нови ограничения. Ами, аз наистина се изморих.


И въпреки че ежедневието ни не е както преди година, сякаш не е станало никак по-леко. На пръв поглед повечето време вкъщи и по-малкото срещи с хора на живо са повече почивка, но всъщност водят до още повече умора. И докато някои от нас са притихнали у дома, други не могат да намалят темпото дори и да искат.


Флори е репортер и водещ в спортната редакция на bTV новините. Една от малкото жени репортерки в сферата на спорта в България. Изключително важен факт. Жена, която печели световни отличия и признания за работата си.


В началото на разговора ни Флори ми каза „ама аз не съм такава планинарка, защо мен ще питаш неща за природата“, а аз й отвърнах, питайки как тогава намира време за почивка в ежедневието си. На което тя отговори: „Почти не намирам.“


Ето затова избрах да питам нея.


Ежедневието ѝ минава между редакцията, спортните терени и постоянни срещи с хора от спортните среди не само в страната, а и извън нея. Футболни турнири, трансфери, лични и дълбоки интервюта, световни първенства по художествена гимнастика, контузии, скандали, новини, новини, новини... Динамично и изключително забързано ежедневие, в което времето е най-ценният ресурс.


И това ежедневие продължава дори и когато светът се забавя. В спорта винаги има новини и впечатляващи истории, които да се разкажат на света. Винаги съм виждала Флори бодра и отдадена на работата си, но в този разговор за пръв път чух и колко трудно се поддържа тази енергия.


„Има много хора, телефони, социални мрежи, чатове... това понякога тотално ми бъгва съзнанието. Имала съм случаи, в които като чуя, че телефонът ми вибрира, получавам някаква мини паник атака, защото знам, че някой ме търси по работа за нещо и най-вероятно го иска сега. Това ми е вече като инстинкт.“

Постоянно да си в движение, да си гъвкав, да оставиш всичко, което правиш, за да се отзовеш там, където е новината в точния момент, или да промениш плана си, за да вземеш онова важно интервю преди другите.


„Затова някои репортери са с хронична умора.“


Всички сега се учим да живеем в постоянно променящи се условия, но за Флори и колегите й, това е умение, което тренират всеки ден – да управялват хаоса и да запазват себе си в него.


И както говорим за бързите обороти на града и журналистиката, сякаш за да внесем малко баланс, заговаряме и за природата.


„В природата се изморявам физически, мускулно, но си почивам социално от цялото забързано ежедневие в хаоса в града, от работния хаос. (...) Може би това е най-хубавото – че природата, планината, те те изморяват физически, така че да не мислиш за психическата умора.“

Именно тази психическа умора е все по-голям проблем при жените. Множество световни изследвания през годините отбелязват разликата в нивата на стрес и психологическа умора между мъже и жени. Американската психологична асоциация следи нивата на стрес между половете всяка година и показва, че показателите на жените продължават да са по-високи година след година. Още през 2016та психологическото натоварване при жените е два пъти по-голямо от това при мъжете. Представете си през 2021 и 2021...

И като лек срещу тази умора идва времето в природата. Може би затова виждаме все по-голям интерес към планината сред жените през последните няколко години. Защото планината лекува умората ни с друг вид умора, физическата. И така прадоксално се презареждаме.


„Умората в природата е почивка от умората в града.

Едното е психологическа умора,

другото е психологическа почивка.“


Когато психологическата умора надделее, ни става все по-трудно да управляваме живота си съзнателно, губим контрол над мислите и емоциите си, пускаме се по течението и започваме да се предаваме. Започваме да се чудим, защо го правим това, защо сме тук изобщо, дали не е по-добре нещо друго да пробваме. Започваме да се съмняваме в себе си или да се изнервяме на другите. И така се измаряме още повече.


„Когато в града психиката ти е супер изморена и си натоварен емоционално, не можеш да се справиш с това вкъщи, защото и там си супер изморен. Имала съм случаи, в които продължавам да седя пред компютъра, защото нямам сили да си тръгна от работа. Докато в планината, изкачваш върха и си тотално изморен, но и си супер удовлетворен. Първо, че си превъзмогнал това натоварване и второ, че някакси дишаш. Дишаш бе, дишаш свободно.“

В града по-рядко изпитваме такова удовлетворение от постигнатите резултати. А и сякаш там сме готови да се откажем доста по-бързо, отколкото когато сме в планината. И то просто защото си изморен. В планината е по-просто. „Имаш пътеката и две посоки – напред и назад. Когато си изморен, просто си почиваш, не се отказваш. Поемаш си въздух и продължаваш стремглаво напред,“ казва Флори.

Може би самият факт, че планината е далеч ни кара да се чувстваме по различен начин там. Фактът, че си на място далече от дома, където не можеш да останеш, те кара да си по-уверен и упорит. „Нито можеш да се върнеш, нито можеш да спреш там, където си стигнал“, казва Флори. „И тогава влизаш в друг режим – хем е автопилотен, да си казваш лява-дясна, лява-дясна, хем мозъкът ти започва да функционира по нов начин“.


Пречиства се в движение. Успокоява се.

Зарежда се наново.


„Много обичам да се катеря по камънаци, забранени зони. И някакси хем се съсредоточавам върху пътя да не паднеш, хем това съсредоточаване те изолира от всичко.

И си 100% концентриран и така намираш някаква муза.“


Адреналинът в природата. Необятната шир и зарядът на спорта навън. Муза, която я държи и след като се върне в града. Муза, която и връща баланса и поддържа вдъхновението, с което създава едни от най-дълбоките и докосващи филми за български спортисти. Филми, които я поставят в топ 5 на най-добрите млади репортери на планетата. През 2019та филмът й "Мисия "Златно момиче“ е определен като една от 30-е най-добри документални продукции за 2019 г.



Флори казва, че не е планинарка, но някои от любимите ми преходи в планината са били именно с нея. А когато няма време за преходи, търси други начини да вкарва малко природа в ежедневието.

„Защото иначе колко често можеш да се откъснеш и да се хванеш да отидеш в планината? Много рядко.“

Говорим си за реалността на ежедневието ни и факта, че не можеш да си постоянно в планината. Ако си изключително запален, ще си го поставиш като приоритет и ще отделиш уикендите си за това. Но ако не си отдаден планинар, ако имаш постоянни ангажименти в града.... Как си почиваш така?


Проучване на 20,000 души в Англия показва, че хората, които прекарват по два часа на седмица в природата са по-удовлетворени от живота си. Данните показват, че половината от хората, които прекарват минимално или никакво време в природата са недоволни от живота си. От хората, които прекарват по 2 или повече часа седмично в природата, едва една трета изпитват същите чувства. Интересното е, че времето в природата дори не е необходимо да е свързано с активна физическа дейност като катерене, каране на колело, тичане или друго.


Достатъчно е просто да поспрете на тревата или да поседите на пейка в парка.

„Дори едно минаване през парка на ден, през по-тайните пътечки, ми стига да се отърся за половин час. И това е супер опция,“ казва Флори. „А пък сутрин рано до Боянския водопад е истинска енергийна инжекция.“

И това ме води към следващата ми мисия. Събирам "quick & dirty" идеи за повече природни моменти в градската среда. За тези от вас, които искат да внесат повече природа в градското си ежедневие, подготвям селекция от предложения.


Без значение дали сме в lockdown или не, винаги има начин да си правим ежедневни природни почивки. Малки дейности с водата и земята, с която да предотвратим признаците на умора.


Ще се радвам да споделите вашите ритуали и идеи. А с Флори ще се срещнем отново съвсем скоро. Или тук, или по bTV. :)